laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
11 февр. 2018 г., 00:31

ххх68 

  Поэзия » Любовная
564 1 3

                             На Емо 

 

Една замислена печал 

ме връща всеки миг при тебе.

Изплетох от сълзѝте шал,

приших му пух от черен лебед.

 

Размахвам този шал в нощта,

защото знам, че ще ме видиш

сред хиляди лица, неща,

сред радости и сред обиди

 

ще ме познаеш по това,

че цялата за тебе светя,

по вдигнатата ми глава

към твоята звезда в Небето. 

 

Ще се усмихнеш с обич пак,

щом моята любов познаеш

и през безмилостния мрак

при мен ще дойдеш от Безкрая.

 

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ох, толкова прекрасна тъга си изляла, Нина! Респект!
  • Прекрасно е, Нина!
  • Той не е в безкрая! Той е в теб! Достатъчно е да затвориш очи и ще го видиш. Да си поемеш дъх и мислейки за него, ще го вдишаш! Прекрасна позия пишеш, Нина!
Предложения
: ??:??