ххх80
на Емо
Приюти ме, Тъга, приюти!
Нека в твоите скути да седна.
Виж, сълзата ми още блести...
Ти познаваш я... не е последна.
Ако имаше име Скръбта,
щях до моето с вик да го сложа,
да разпитвам безкрайно Смъртта,
как те взе? И дали е възможно?
За какво й бе ти? Неочаквано...
Здрав...
Но Смъртта не обича въпроси.
Тя е стара и злобна, ужасна по нрав.
На метла с черен кикот се носи.
Тя е жалка... И даже не знае Смъртта:
любовта си от нея сме скрили -
първородна звезда свети сред пустота.
Аз съм с тебе завинаги, мили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
