laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
18.08.2019 г., 12:17 ч.

ххх80 

  Поезия
1181 3 7

 

                                на Емо

 

Приюти ме, Тъга, приюти!
Нека в твоите скути да седна.
Виж, сълзата ми още блести...
Ти познаваш я... не е последна.

 

Ако имаше име Скръбта,
щях до моето с вик да го сложа,
да разпитвам безкрайно Смъртта,
как те взе? И дали е възможно?

 

За какво й бе ти? Неочаквано...
Здрав...
Но Смъртта не обича въпроси.
Тя е стара и злобна, ужасна по нрав.
На метла с черен кикот се носи.

 

Тя е жалка... И даже не знае Смъртта:
любовта си от нея сме скрили -
първородна  звезда свети сред пустота.
Аз съм с тебе завинаги, мили.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??