anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
16.08.2011 г., 22:57 ч.

Хиляда години мерак 

  Поезия » Пародии
1718 3 16

Окапал е принцът с пробити опинци,

с прояден и мърляв балтон.

Загубил надежда, главата навежда

и влачи си клетия кон.

 

Хиляда години, откакто замина

от китния мирен Прованс.

Дали ще намери девичите  двери?

О, Господи, дай му Ти шанс!

 

Изгази полета, реки и тепета

и някакво Черно море;

и пада в оврази, из преспите лази –

защо ли поне не умре!

 

Съвсем го закъса, загуби си хъса,

щом стъпи на тази земя:

не срещна доброто, навярно защото

го схрускала върла ламя.

 

В най-тъмното царство на мрак и коварство

опразни си царския джоб:

наивен и мамен, пребит и ограбен,

остави си коня без зоб.

 

Но вече усеща в сърцето горещо –

принцесата спи нейде тук.

И пак продължава финалната права

през кал и камари боклук.

 

След десет могили жребецът изцвили:

„Води, господарю, на юг!

Зад прашна завеса те чака принцеса,

пък ти се набуха със лук!”

 

Пристигнаха в село безлюдно, нефело,

там свива се вехто къще.

И вятърът духа, пред принца – разруха:

ще влезе, дори да не ще.

 

Под ледни постели, от старост примрели,

лежи си девица с воал.

Не, с плътно е було! Къде се е чуло?

Това ексцентризъм е цял!

 

Да имаше винце, помисли си принцът,

да вкарам едно за кураж!

„Ще минеш без него, страхливо говедо,

ти син си на крал, не на паж!”

 

Гласът на бащата оправи нещата,

кодиран в синовната кръв,

и мощно го тласна към дева прекрасна:

той риба е сякаш, тя – стръв.

 

И без воалетка с клепачи тя трепка,

ухилено врътка очи!

Да беше си жаба, а просто е баба –

о, Боже, мига заличи!

 

Целува го страстно – ах, колко ужасно,

краката му чак подкоси.

А там – в огледало, напук оцеляло,

той старец е с бели коси.

 

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??