9.09.2007 г., 20:32

Хименът на пространството

824 0 6

Хименът на пространството




Дари ме,

Свобода,

с химена на пространството!

Отдай заблуди и привички

на непосилната душевност,

сложи във немощни кавички

страстта, желанието

и за мен покай се!

Обладай ме!

Нека да те дишам,

слушам и живея. . .

Заслужа ли те,

мога да съм твой.

Искам да съм роб

на Свободата,

космоса безкраен

и вселена необятна!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!Всеки прави опити...
  • Толкова естествено, непринудено, а така силно звучи!
    Поздрав!
  • Чар,много ми липсваше...
    Много се радвам,че се върна!!!
    Прекрасен стих си сътворил,а да знаеш само как ми липсваха стиховете ти...
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Много ти се зарадвах , Мистър Чар!Липсваха ми хубавите ти стихове. Сега те виждам по различен, но силен и истински е стихът ти - обладаващ!Браво, хубаво е , че си тук. С обич.
  • По-различен си, но пак ми харесваш!!!
    Поздравчета!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...