Химера
А днес е някаква си събота.
Ужасно подходящо за раздяла.
(То все едно, че пък се сбъднахме)
Научихме се как да заминаваме.
И вече ще си тръгна за последно.
С обърканото време на сезоните.
По - лошо е, че стана ми студено,
а толкова нуждаех се от пролет...
Защо и как посмях да се загубя?
Дотолкова, че в тебе да се вричам.
Сега останах гол. И по заблуда.
Без моята химера - да обичам...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
