Химера от мрак
Аз съм сянка на риф и вода измълчана,
морска пяна със дъх притаен,
нощен плач на жена от тъга разпиляна...
И е лесно да тръгнеш от мен.
Аз съм зъб на вампир и око на акула,
сън пропит със отрова на мак,
оная покрита с бръшлян и прокъ́лната кула,
във която никой не се връща пак.
Аз съм писък на струна, сълза на сърна,
и безбройни "обичам" нечути...
Аз съм кънтяща, с лилави очи тишина
и изпълнени с вечност минути.
Аз съм кръпка от облак, сърце на вулкан
и в гърдите ти капка живак,
аз съм вик на съдбата, сред подобните сам...
И химера родена от мрак.
Аз съм път от забрава сред хаос от дъжд
и мастило протекло от ада...
Върни се при мен още само веднъж
и научѝ любовта да не страда.
25.05.17
Алекс (Малката)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
