Аз съм сянка на риф и вода измълчана,
морска пяна със дъх притаен,
нощен плач на жена от тъга разпиляна...
И е лесно да тръгнеш от мен.
Аз съм зъб на вампир и око на акула,
сън пропит със отрова на мак,
оная покрита с бръшлян и прокъ́лната кула,
във която никой не се връща пак.
Аз съм писък на струна, сълза на сърна,
и безбройни "обичам" нечути...
Аз съм кънтяща, с лилави очи тишина
и изпълнени с вечност минути. ...