29.10.2022 г., 10:59

Химн на българските депутати

794 4 6

... над смълчаните полета вият орди гладни псета,

а ония – в парламента, пият чай от мента.

Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,

а под тях цял ден народа пие гола во́да.

Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси,

орда тежки бодигарди цяла нощ ги варди.

Хич за нас не им и дреме! – туй е загуба на време! –

Ей ги – свирката надуха! – към Девета глуха.

Всички медийни мисирки им извъртат сочни свирки,

 

сетне Би-ти-ви и Nova пръскат ни с отрова.

Даже и "Канал-едното" снощи бръкна ми в окото –

рекна в сладостна омая: – Вече сме във Рая!

Те кълнат се с всичка сила, пеят в хор "Родино мила"! –

сетне – шапка на тояга! – Раят се отлага.

Свърших сака със домати! – да замервам депутати,

цял един Народ изчезна, хлътна като в бездна.

И се питам в късни доби – докога ще бъдем роби?

Искам, мили мой Народе! – да умра свободен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...