Хипотермия
Ще повисим ли малко с теб в пространството,
където няма граници, във паралелната реалност.
И всичко ще се изпари...
Като илюзии в лепкава мъгла – като невъплатени същности.
Смирени в земните недра,
ще обяснят ли нашите безкрайности
стремежа към една блестяща
кристална клетка от желания?
И всякога ще се привличат думите, в разбъркан словоред.
Назад... напред; със теб
сме две неслегнали души, подложени
на ядрено-магнитен резонанс.
Почти непостижим предел, през който трябва да преминеш.
Иди отвъд, строши леда! Но този път сама…
Отделно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
