Хипотермия
Ще повисим ли малко с теб в пространството,
където няма граници, във паралелната реалност.
И всичко ще се изпари...
Като илюзии в лепкава мъгла – като невъплатени същности.
Смирени в земните недра,
ще обяснят ли нашите безкрайности
стремежа към една блестяща
кристална клетка от желания?
И всякога ще се привличат думите, в разбъркан словоред.
Назад... напред; със теб
сме две неслегнали души, подложени
на ядрено-магнитен резонанс.
Почти непостижим предел, през който трябва да преминеш.
Иди отвъд, строши леда! Но този път сама…
Отделно.
© Константин Дренски All rights reserved.
