Хищникът - на Марго
Пресичам хиляди мъжки души,
а те са толкова тесни и земни.
Да, вярно, знам, че са много добри,
но искат дивото в мен да отнемат.
И се редуват - със думи, с дела
да ми накъсат мечтите, крилете,
за да порасна, да стана жена,
да бъда в стаята тяхното цвете...
Пресичам толкова мъжки души,
но не докосвам, а само минавам
след мене - спомен и бледи следи,
а вътре в мен и това не остава.
Но аз съм друга, и бягам от тях,
летя и търся посоката сляпа
към онзи сладък и пагубен грях,
от който пак се завърта земята.
След онзи мъж като вятър летя,
а той в очите ми кротко наднича.
Цигара пали. А после искра...
И знае в него какво ме привлича.
Преследва ме, да! Без лъжи, без молби
и във съня ми нахлува неканен.
Той разсъблича ме само с очи.
Хищникът – мъж, горещ и фатален...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
!
