Звездичка (Яна Вълчева)
168 1880
6.01.2011 г., 0:00 ч.  

Хищникът - на Марго 

  Поезия
2131 0 12

 

 

Пресичам хиляди мъжки души,

а те са толкова тесни и земни.

Да, вярно, знам, че са много добри,

но искат дивото в мен да отнемат.

И се редуват - със думи, с дела

да ми накъсат мечтите, крилете,

за да порасна, да стана жена,

да бъда в стаята тяхното цвете...

Пресичам толкова мъжки души,

но не докосвам, а само минавам

след мене - спомен и бледи следи,

а вътре в мен и това не остава.

Но аз съм друга, и бягам от тях,

летя и търся посоката сляпа

към онзи сладък и пагубен грях,

от който пак се завърта земята.

След онзи мъж като вятър летя,

а той в очите ми кротко наднича.

Цигара пали. А после искра...

И знае в него какво ме привлича.

Преследва ме, да! Без лъжи, без молби

и във съня ми нахлува неканен.

Той разсъблича ме само с очи.

Хищникът – мъж, горещ и фатален...

 

© Яна Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??