Хладно
Загърни ме с одеялото,
че в стаята е вече хладно.
Опипват сенките ни жадно
стените и изстиват в бяло.
Загърни ме с одеялото,
че печката е вече срутена,
не можем топлина да купим
с парче разбито огледало.
Загърни ме с одеялото,
че този ден с обувки мокри
заспива с летните ми рокли
в зениците ти натежали.
Загърни ме с одеялото,
с препечения дъх на мрака,
където аз стоя и чакам
и вече времето е спряло.
Загърни ме с одеяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Деянова Всички права запазени
