Загърни ме с одеялото,
че в стаята е вече хладно.
Опипват сенките ни жадно
стените и изстиват в бяло.
Загърни ме с одеялото,
че печката е вече срутена,
не можем топлина да купим
с парче разбито огледало.
Загърни ме с одеялото,
че този ден с обувки мокри
заспива с летните ми рокли
в зениците ти натежали.
Загърни ме с одеялото,
с препечения дъх на мрака,
където аз стоя и чакам
и вече времето е спряло.
Загърни ме с одеяло...
© Ели Деянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
