Хлапето
Извади от кобура
пистолета и стреля...
с мъничко вода.
Не беше истински,
а детски, то правеше си
с хората шега.
Прикрито в тъмно
зад стената,
изкачаше със боен вик,
със смях изстрелваше
водата и чувстваше се
горд, велик.
От изненада онемели,
размахали ръце със гняв,
пустосваха хлапето щуро
и веселия детски смях.
Веднъж по уличката
тъмна, премина
мрачен господин,
хлапето бързо го
напръска, а той
зашлеви му един.
Забравил беше тоз
човечец,
че сам е бил
кат туй дете,
бели е правил
много често,
преди такъв да
порасте.
Затуй отправям ви
заръка,
недейте строги
да сте вий,
децата нека да
щуреят,
тъй както сме
лудяли ние.
пистолета и стреля...
с мъничко вода.
Не беше истински,
а детски, то правеше си
с хората шега.
Прикрито в тъмно
зад стената,
изкачаше със боен вик,
със смях изстрелваше
водата и чувстваше се
горд, велик.
От изненада онемели,
размахали ръце със гняв,
пустосваха хлапето щуро
и веселия детски смях.
Веднъж по уличката
тъмна, премина
мрачен господин,
хлапето бързо го
напръска, а той
зашлеви му един.
Забравил беше тоз
човечец,
че сам е бил
кат туй дете,
бели е правил
много често,
преди такъв да
порасте.
Затуй отправям ви
заръка,
недейте строги
да сте вий,
децата нека да
щуреят,
тъй както сме
лудяли ние.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
