19.09.2006 г., 22:52

Хлапето

895 0 15
Извади от кобура
пистолета и стреля...
с мъничко вода.
Не беше истински,
а детски, то правеше си
с хората шега.
Прикрито в тъмно
зад стената,
изкачаше със боен вик,
със смях изстрелваше
водата и чувстваше се
горд, велик.
От изненада онемели,
размахали ръце със гняв,
пустосваха хлапето щуро
и веселия детски смях.
Веднъж по уличката
тъмна, премина
мрачен господин,
хлапето бързо го
напръска, а той
зашлеви му един.
Забравил беше тоз
човечец,
че сам е бил
кат туй дете,
бели е правил
много често,
преди такъв да
порасте.
Затуй отправям ви
заръка,
недейте строги
да сте вий,
децата нека да
щуреят,
тъй както сме
лудяли ние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...