Хлапето
Извади от кобура
пистолета и стреля...
с мъничко вода.
Не беше истински,
а детски, то правеше си
с хората шега.
Прикрито в тъмно
зад стената,
изкачаше със боен вик,
със смях изстрелваше
водата и чувстваше се
горд, велик.
От изненада онемели,
размахали ръце със гняв,
пустосваха хлапето щуро
и веселия детски смях.
Веднъж по уличката
тъмна, премина
мрачен господин,
хлапето бързо го
напръска, а той
зашлеви му един.
Забравил беше тоз
човечец,
че сам е бил
кат туй дете,
бели е правил
много често,
преди такъв да
порасте.
Затуй отправям ви
заръка,
недейте строги
да сте вий,
децата нека да
щуреят,
тъй както сме
лудяли ние.
пистолета и стреля...
с мъничко вода.
Не беше истински,
а детски, то правеше си
с хората шега.
Прикрито в тъмно
зад стената,
изкачаше със боен вик,
със смях изстрелваше
водата и чувстваше се
горд, велик.
От изненада онемели,
размахали ръце със гняв,
пустосваха хлапето щуро
и веселия детски смях.
Веднъж по уличката
тъмна, премина
мрачен господин,
хлапето бързо го
напръска, а той
зашлеви му един.
Забравил беше тоз
човечец,
че сам е бил
кат туй дете,
бели е правил
много често,
преди такъв да
порасте.
Затуй отправям ви
заръка,
недейте строги
да сте вий,
децата нека да
щуреят,
тъй както сме
лудяли ние.
© Христо Костов All rights reserved.
