21.07.2020 г., 23:57

Хляб

1.6K 10 15

Не се научих да гримирам делника, 

но с толкова усмивки го живея!

Животът е една жестока мелница.

И мливото, и мелничарят съм във нея.

 

От всяко зрънце добрина си смилам нещо - 

дърво, дете, колибка или цвете;

аз не оставям да замлъкват песните

и да угасват от безделие ръцете.

 

Ако се трудя - ще нахраня дните си,

засмея ли се - ще живее зрънцето.

Замесвам хляб - една голяма пита

с троха за всяка живинка под слънцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...