21.07.2020 г., 23:57

Хляб

1.6K 10 15

Не се научих да гримирам делника, 

но с толкова усмивки го живея!

Животът е една жестока мелница.

И мливото, и мелничарят съм във нея.

 

От всяко зрънце добрина си смилам нещо - 

дърво, дете, колибка или цвете;

аз не оставям да замлъкват песните

и да угасват от безделие ръцете.

 

Ако се трудя - ще нахраня дните си,

засмея ли се - ще живее зрънцето.

Замесвам хляб - една голяма пита

с троха за всяка живинка под слънцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...