Хляб и Любов
Ще те потърся и ще те намеря
след дългия, вървян от мене път.
Ще бъде в залез - време за вечеря
и силен ще е в чувствата гладът.
На прага ще ме срещнеш - непозната.
С очи, които аз не съм съзрял.
Загърнала с клепачи добротата
от огъня, все тъй недогорял.
Ръцете ти брашняни ще белеят -
въжетата за моя сладък блян.
Ще ги докосна плахо - да се сгрея,
и ще притихна невъзможно ням.
Привърши пътят. Странникът се върна,
събрал студа от много ветрове.
Покривка бяла в миг ще му разгърнеш
и хляба ще разчупиш там на две.
И с оня плам - от пещ неугасена
ще му погалиш сивата глава.
Трапезно ще му шепнеш - вдъхновена,
от огъня на женските слова.
Ще те потърся и ще те намеря.
Във нощвите брашното замеси.
Любов ми дай едничка за вечеря!
И като хляб - за мен се принеси!
(Шарена палитра)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
