18.01.2010 г., 0:27

Хляб и сол

2.6K 0 14

Хляб и сол

 

Забравете за космичните Оскари

и блясъка фалшив на Холивуд.

Елате сред природа и другари -

човеците са още тук.

 

Далеч от лукса на Европа,

в уют и шопска топлота.

Презирате ли суетата -

това е вашата страна.

 

В амфитеатъра на Рила,

много по-древен от Христос,

Природата за вас е скрила

любима роля на скъп гост.

 

Живот умерен в четири сезона,

един незабравим етюд,

останал спомен, снимка в телефона,

усещане за неоткрит маршрут.

 

Природата творци обича -

салонът звезден е претъпкан.

Завеса нощна, светлина наднича -

лунна пътека в склона неутъпкан.

 

Светът е сцена, облаците чакат -

приклекнали с мечтаещия връх

и още миг ще станат да заплачат

в аплодисменти с огнен дъх.

 

С питката притоплена от вчера,

поръсена със щипка сол,

ви каним на прекрасна премиера -

един незабравим гастрол.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...