Да ми замеси с обич мама хляб.
Да го замеси с тревога и надежда.
Да сложи вътре вместо сол сълза,
която през душата се прецежда.
Да ми замеси с обич мама хляб.
Тесто да гали в нощвата,
тъй както гали своите деца
и всичко крехко по земята.
С търпение да чака края на процеса,
когато силата в тестото се надига
и, тъкмо да прелее, пъхайки го във пещта,
усмихната към мене поглед вдига.
Да ми замеси с обич мама хляб
със свойте чувства извисили сетивата.
Най-ценната подправка - обичта -
живота ми подслажда на земята.
© Иван Иванов Всички права запазени