29.01.2016 г., 20:41

Холограма

689 0 5

Аз ли съм объркала света
или той в несвяст ме е повикал!?
Нишки от сребриста тишина
здраво ме привързват към звездите.

Тук съм и ме няма. Като в сън
сенки и лица край мен се нижат,
а съм будна някъде навън - 
в място без въпроси и без грижи.

Трябвам ли на някого? Защо
властните жреци на висш порядък
хвърлиха ме в мрачното кълбо
на миражи, злоба и упадък?!

Този свят е странен, не е мой.
Моят път върви към светлината,
мами ме прозрачният покой,
скрит в дъха на пролетния вятър.

В мен прелива песен на капчук
и любов по стъпките ми никне...
Може би е нужно да съм тук,
някой този свят да го обикне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Страхотно е-мелодично и живо!
  • Не избираме кога и къде да се родим. Светът е такъв, какъвто е, независимо от това, дали харесваме всичко във видимата му част. Важен е балансът в общуването с него на несъвършената ни обвивка, от една страна и стремленията на духа, от друга. Твърде сме далеч още от високоорганизирана тяхна съвкупност. Противоречията са неизбежни, затова... импровизираме, следвайки условно-паралелни жизнени линии. Едната е в чисто физически аспект. Другата – холограмата на Вики. Тя не е просто свят на илюзии, обречен да съществува откъснато. Тя може да бъде, и е, осъзнатата потребност - от отразената светлина на заобикалящата ни тленна красота да синтезираме субстанцията, подхранваща искрата любов, заложена в нас. Любовта е пресечната точка, свързваща условните линии – тяло и дух. После... Двете последни стихчета от произведението на Вики, говорят достатъчно красноречиво. Те са една по-фина интерпретация на тезата: „Любовта ще спаси света”.
  • "Този свят е странен, не е мой.
    Моят път върви към светлината,
    мами ме прозрачният покой,
    скрит в дъха на пролетния вятър."
    !!!!!
  • "Трябвам ли на някого? Защо
    властните жреци на висш порядък
    хвърлиха ме в мрачното кълбо
    на миражи, злоба и упадък?!"

    Силна творба!
  • Харесва ми. Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...