29.01.2016 г., 20:41

Холограма

688 0 5

Аз ли съм объркала света
или той в несвяст ме е повикал!?
Нишки от сребриста тишина
здраво ме привързват към звездите.

Тук съм и ме няма. Като в сън
сенки и лица край мен се нижат,
а съм будна някъде навън - 
в място без въпроси и без грижи.

Трябвам ли на някого? Защо
властните жреци на висш порядък
хвърлиха ме в мрачното кълбо
на миражи, злоба и упадък?!

Този свят е странен, не е мой.
Моят път върви към светлината,
мами ме прозрачният покой,
скрит в дъха на пролетния вятър.

В мен прелива песен на капчук
и любов по стъпките ми никне...
Може би е нужно да съм тук,
някой този свят да го обикне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Страхотно е-мелодично и живо!
  • Не избираме кога и къде да се родим. Светът е такъв, какъвто е, независимо от това, дали харесваме всичко във видимата му част. Важен е балансът в общуването с него на несъвършената ни обвивка, от една страна и стремленията на духа, от друга. Твърде сме далеч още от високоорганизирана тяхна съвкупност. Противоречията са неизбежни, затова... импровизираме, следвайки условно-паралелни жизнени линии. Едната е в чисто физически аспект. Другата – холограмата на Вики. Тя не е просто свят на илюзии, обречен да съществува откъснато. Тя може да бъде, и е, осъзнатата потребност - от отразената светлина на заобикалящата ни тленна красота да синтезираме субстанцията, подхранваща искрата любов, заложена в нас. Любовта е пресечната точка, свързваща условните линии – тяло и дух. После... Двете последни стихчета от произведението на Вики, говорят достатъчно красноречиво. Те са една по-фина интерпретация на тезата: „Любовта ще спаси света”.
  • "Този свят е странен, не е мой.
    Моят път върви към светлината,
    мами ме прозрачният покой,
    скрит в дъха на пролетния вятър."
    !!!!!
  • "Трябвам ли на някого? Защо
    властните жреци на висш порядък
    хвърлиха ме в мрачното кълбо
    на миражи, злоба и упадък?!"

    Силна творба!
  • Харесва ми. Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...