29 янв. 2016 г., 20:41

Холограма

684 0 5

Аз ли съм объркала света
или той в несвяст ме е повикал!?
Нишки от сребриста тишина
здраво ме привързват към звездите.

Тук съм и ме няма. Като в сън
сенки и лица край мен се нижат,
а съм будна някъде навън - 
в място без въпроси и без грижи.

Трябвам ли на някого? Защо
властните жреци на висш порядък
хвърлиха ме в мрачното кълбо
на миражи, злоба и упадък?!

Този свят е странен, не е мой.
Моят път върви към светлината,
мами ме прозрачният покой,
скрит в дъха на пролетния вятър.

В мен прелива песен на капчук
и любов по стъпките ми никне...
Може би е нужно да съм тук,
някой този свят да го обикне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Страхотно е-мелодично и живо!
  • Не избираме кога и къде да се родим. Светът е такъв, какъвто е, независимо от това, дали харесваме всичко във видимата му част. Важен е балансът в общуването с него на несъвършената ни обвивка, от една страна и стремленията на духа, от друга. Твърде сме далеч още от високоорганизирана тяхна съвкупност. Противоречията са неизбежни, затова... импровизираме, следвайки условно-паралелни жизнени линии. Едната е в чисто физически аспект. Другата – холограмата на Вики. Тя не е просто свят на илюзии, обречен да съществува откъснато. Тя може да бъде, и е, осъзнатата потребност - от отразената светлина на заобикалящата ни тленна красота да синтезираме субстанцията, подхранваща искрата любов, заложена в нас. Любовта е пресечната точка, свързваща условните линии – тяло и дух. После... Двете последни стихчета от произведението на Вики, говорят достатъчно красноречиво. Те са една по-фина интерпретация на тезата: „Любовта ще спаси света”.
  • "Този свят е странен, не е мой.
    Моят път върви към светлината,
    мами ме прозрачният покой,
    скрит в дъха на пролетния вятър."
    !!!!!
  • "Трябвам ли на някого? Защо
    властните жреци на висш порядък
    хвърлиха ме в мрачното кълбо
    на миражи, злоба и упадък?!"

    Силна творба!
  • Харесва ми. Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...