12.06.2011 г., 20:17

Холокост

706 1 6

Изтичат годините,
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.

Рождената стигма
на свят ритуал -
епохи покварени.
От жажда за кръв.

Смъртта е кумир,
всесилен и властен,
чужди когато избира
за живата стръв.

И мишките, хванати
в тесните дупки
- кремирани живи.
Догарящи клади.

"Крачка напред!"
Нещастници трима
обесени виснаха
там, сред площада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...