Изтичат годините,
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.
Рождената стигма
на свят ритуал -
епохи покварени.
От жажда за кръв.
Смъртта е кумир,
всесилен и властен,
чужди когато избира
за живата стръв.
И мишките, хванати
в тесните дупки
- кремирани живи.
Догарящи клади.
"Крачка напред!"
Нещастници трима
обесени виснаха
там, сред площада.
© Александър Все права защищены
Много смели думи, Wali ...