12 июн. 2011 г., 20:17

Холокост 

  Поэзия » Другая
557 1 6

Изтичат годините,
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.

Рождената стигма
на свят ритуал -
епохи покварени.
От жажда за кръв.

Смъртта е кумир,
всесилен и властен,
чужди когато избира
за живата стръв.

И мишките, хванати
в тесните дупки
- кремирани живи.
Догарящи клади.

"Крачка напред!"
Нещастници трима
обесени виснаха
там, сред площада.

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??