Изтичат годините,
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.
Рождената стигма
на свят ритуал -
епохи покварени.
От жажда за кръв.
Смъртта е кумир,
всесилен и властен,
чужди когато избира
за живата стръв.
И мишките, хванати
в тесните дупки
- кремирани живи.
Догарящи клади.
"Крачка напред!"
Нещастници трима
обесени виснаха
там, сред площада.
© Александър All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
