Изтичат годините,
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.
Рождената стигма
на свят ритуал -
епохи покварени.
От жажда за кръв.
Смъртта е кумир,
всесилен и властен,
чужди когато избира
за живата стръв.
И мишките, хванати
в тесните дупки
- кремирани живи.
Догарящи клади.
"Крачка напред!"
Нещастници трима
обесени виснаха
там, сред площада.
© Александър All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
