Homeless
Нощта
прави градовете по-големи, човеко...
Фо ще ти каже.
И как уличните лампи присвиват око
като пресметливи проститутки,
и колко е хищен асфалтът под пробити подметки...
Фо знае.
Че булевардите летят нощем,
а тъмните пресечки душат
с лакоми ноздри в очите ти,
че извратеняците излизат на лов,
а сенките имат навика да убиват.
Фо е виждал.
Искаш ли глътка, човеко?
Нощем Фо тръгваше,
а скъпите му мокасини захапваха пейзажа.
Там, в баровете с билярдите -
като пума в лепкавия полумрак...
много хард, нацепен от точните му изстрели...
Неон и рок... Зи Зи Топ, човеко!
Фо знаеше как да блъска изпъкналите очи на билярда
в печеливши карамболи...
а сферите да се крият по джобовете
на тъмно от срам...
Залагаха, човеко.
Джим Бийм и смачкани банкноти,
и онези малки фльорци,
с лъскащи очи и бедра...
Yeah...
Не се мотай там!
Тези кофи са мои, човеко!
Намирам нещата и те ми движат мислите.
Плъховете - също.
Шмугат се в тунелите на мозъка ми
и мислите ми се размърдват
като хлебарки в контейнер...
Фо обича да раз-миш-лява.
Там, сврян в кашона си...
Докато луните се преструват на билярдни топки,
докато градовете нощем стават по-големи
и дебнат зад ъглите да прегризят нечие гърло...
Фо знае това, човеко...
Фо знае.
прави градовете по-големи, човеко...
Фо ще ти каже.
И как уличните лампи присвиват око
като пресметливи проститутки,
и колко е хищен асфалтът под пробити подметки...
Фо знае.
Че булевардите летят нощем,
а тъмните пресечки душат
с лакоми ноздри в очите ти,
че извратеняците излизат на лов,
а сенките имат навика да убиват.
Фо е виждал.
Искаш ли глътка, човеко?
Нощем Фо тръгваше,
а скъпите му мокасини захапваха пейзажа.
Там, в баровете с билярдите -
като пума в лепкавия полумрак...
много хард, нацепен от точните му изстрели...
Неон и рок... Зи Зи Топ, човеко!
Фо знаеше как да блъска изпъкналите очи на билярда
в печеливши карамболи...
а сферите да се крият по джобовете
на тъмно от срам...
Залагаха, човеко.
Джим Бийм и смачкани банкноти,
и онези малки фльорци,
с лъскащи очи и бедра...
Yeah...
Не се мотай там!
Тези кофи са мои, човеко!
Намирам нещата и те ми движат мислите.
Плъховете - също.
Шмугат се в тунелите на мозъка ми
и мислите ми се размърдват
като хлебарки в контейнер...
Фо обича да раз-миш-лява.
Там, сврян в кашона си...
Докато луните се преструват на билярдни топки,
докато градовете нощем стават по-големи
и дебнат зад ъглите да прегризят нечие гърло...
Фо знае това, човеко...
Фо знае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
