Когато всичко вижда ти се безсмислено, порочно.

Не обвинявай Бог, не е било нарочно.

Да ни направи толкоз слаби и подмолни

и да сме със всичко недоволни.

Да не виждаме малките неща.

Да сме сребролюбци и да горим в "пещта".

Да лъжем, да мразим, да не вярваме в чудеса.

Да не обичаме брата, да не подаваме ръка.

За Него се сещаме, ако сме в беда,

отправяме молитви...

Ала без "Благодаря!"

*********************

Но виждала съм там под моста една жена - 

вместо да рита кучетата - посреща ги с храна

или онзи дядо, който винаги усмихнат ходи.

С парче самун и пришити панталони..

Срещнах даже аз веднъж

един добър и честен мъж.

Помагаше всекиму с каквото може.

Преживяваше с малко и не се правеше на сложен.

Има още добри сред нас.

Някои наричат ги "глупци".

Хора ги наричам аз!