"Хора" и "Човеци"
Когато всичко вижда ти се безсмислено, порочно.
Не обвинявай Бог, не е било нарочно.
Да ни направи толкоз слаби и подмолни
и да сме със всичко недоволни.
Да не виждаме малките неща.
Да сме сребролюбци и да горим в "пещта".
Да лъжем, да мразим, да не вярваме в чудеса.
Да не обичаме брата, да не подаваме ръка.
За Него се сещаме, ако сме в беда,
отправяме молитви...
Ала без "Благодаря!"
*********************
Но виждала съм там под моста една жена -
вместо да рита кучетата - посреща ги с храна
или онзи дядо, който винаги усмихнат ходи.
С парче самун и пришити панталони..
Срещнах даже аз веднъж
един добър и честен мъж.
Помагаше всекиму с каквото може.
Преживяваше с малко и не се правеше на сложен.
Има още добри сред нас.
Някои наричат ги "глупци".
Хора ги наричам аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Кирилова Всички права запазени