Хора и кучета
Просяци с кучета скитат бездомни те,
грешни сме всичките ние към тях.
Нощем в съня си, а сутрин в огромните
кофи с боклуци надничат със страх.
Улици, улици, рядко кръстосвани
във полуздрача, причудливо ням.
Как ни напомняте, че сме сватосани
с кучия порив за кокал голям.
Зъзнещи тръгват те рано по кофите
тези с торбите на нощен пазар.
Пъхат огризките с пръчките чоплейки
сякаш улучили дюшеш на зар.
С тях ще нахранят те празни стомасите
тези бездомници. Кой ги събра? –
Всички сме просяци, псуващи властите
хора и кучета с близка съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
