11.01.2013 г., 12:56 ч.  

Хора - живот 

  Поезия » Философска
1162 0 0

 

ХОРА - ЖИВОТ

 

 

 

Върти, не спира се. Не знае той покров.

Тупти, ламти в неспирно пиршество.

Обвит във болка, радост и любов.

Роден от мрака на невежество.

И няма миг. И няма час.

И няма ден, в който
той, ще да познае 
и открие
себе си.
Дали?
Въпросът
е това? Дали?

Една е истината и
тя е туй, що всеки търси,

а никой, нивга не намира, но
пък не спира впряга си напред.
И няма миг. И няма час. И няма ден.

Животът прави хората  каквито те не са,
а те на своему са тези, които правят го света.

 

 

 

© Станислав Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??