11 янв. 2013 г., 12:56  

Хора - живот

1.6K 0 0

 

ХОРА - ЖИВОТ

 

 

 

Върти, не спира се. Не знае той покров.

Тупти, ламти в неспирно пиршество.

Обвит във болка, радост и любов.

Роден от мрака на невежество.

И няма миг. И няма час.

И няма ден, в който
той, ще да познае 
и открие
себе си.
Дали?
Въпросът
е това? Дали?

Една е истината и
тя е туй, що всеки търси,

а никой, нивга не намира, но
пък не спира впряга си напред.
И няма миг. И няма час. И няма ден.

Животът прави хората  каквито те не са,
а те на своему са тези, които правят го света.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...