28.11.2015 г., 21:57  

Хората, грешките, пешките

667 0 1

Хората...грешките...
Играта със пешките...
Силни и слаби
с преплетени саби...
Търсим, намираме,
но рядко се спираме...
И рядко разбираме-
живеем, умираме.
Един път живеем,
живота не смеем
да хванем в ръцете.
Грешно, а? Вие кажете...
А още по - грешно
и глупаво, смешно,
още по - страшно,
безцелно, опасно
е туй дет' умираме
редовно. Презираме.
Чакаме нещо?
Студено, горещо?
Май не разбирате?
Живейте, умирайте...
Но днес го правете...
Днес хора бъдете...
Днес всичко е знайте,
днес бъдете, мечтайте,
днес. Друго не, няма.
Вчера и утре?
Това е измама.
Това са ви грешките,
онези..."човешките",
не искате малко
истина...жалко...
И щом се обърнете
назад, за да зърнете,
ще видите времето
пропиляно за бремето,
което сте случили,
и нищо получили,
ще кажете: -"Живота...
не търсих охота...
Мигове няма,
само измама,
че нещо направих,
че живяж, че оставих
ценности там
във оня голям,
голям, недовършен
пъзел - живота.
И грешната нота
разбра, че си хванал,
че много си искал,
но без нищо останал.
Късно е. Вече знаеш...
Вече далече мечтаеш,
вече ти липса и искаш
живота във длани да стискаш,
но вече изиграни са пешките...
Е...хората...грешките...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Калинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....