3.12.2008 г., 8:01 ч.

Хората знаят 

  Поезия
544 0 1

Хората знаят

Движения

Като вълните в океаните

Изкълвани

До последния момент

 

Така се раждат

Фотографиите

В малки отвор за части от секундата

Където светлината преживява

Нови чувства

 

Така се проявява

Изкривен през стъклените нощи свят

И в който двете прости измерения

Предлагат да си поговорим

 

Аз

 

Аз знам

Движения

Но знам и още

Как въздухът замира

Птиците се вкаменяват

Звуците умират

 

Знам как да се пречупя

За да се харесам

И главата си да обръсна

За да ми е по-лесно

 

Знам  живота

И животът ме разбира

 

Така се раждам

Като на хартия

Пожълтяла от слънцето

Меки евтини листи

И грапава повърхност

 

Разпънат между двете оси

На двайсет и петте си години

Размазан

Без фокус

Измачкан

Седя в креслото си

Пуша джойнт

И говоря неприлично

 

Но

Хората знаят

Кое е истинското

Знаят какво да обичат

Ако не

Някой ще им каже

Ще ги бутне

И те ще отворят книгите

За да се научат да виждат

 

Хората знаят

Когато нямат проблеми

С чували на главите си

До последния момент

 

02.12.2008

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??