Хората знаят
Хората знаят
Движения
Като вълните в океаните
Изкълвани
До последния момент
Така се раждат
Фотографиите
В малки отвор за части от секундата
Където светлината преживява
Нови чувства
Така се проявява
Изкривен през стъклените нощи свят
И в който двете прости измерения
Предлагат да си поговорим
Аз
Аз знам
Движения
Но знам и още
Как въздухът замира
Птиците се вкаменяват
Звуците умират
Знам как да се пречупя
За да се харесам
И главата си да обръсна
За да ми е по-лесно
Знам живота
И животът ме разбира
Така се раждам
Като на хартия
Пожълтяла от слънцето
Меки евтини листи
И грапава повърхност
Разпънат между двете оси
На двайсет и петте си години
Размазан
Без фокус
Измачкан
Седя в креслото си
Пуша джойнт
И говоря неприлично
Но
Хората знаят
Кое е истинското
Знаят какво да обичат
Ако не
Някой ще им каже
Ще ги бутне
И те ще отворят книгите
За да се научат да виждат
Хората знаят
Когато нямат проблеми
С чували на главите си
До последния момент
02.12.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
