Dec 3, 2008, 8:01 AM

Хората знаят

  Poetry
684 0 1

Хората знаят

Движения

Като вълните в океаните

Изкълвани

До последния момент

 

Така се раждат

Фотографиите

В малки отвор за части от секундата

Където светлината преживява

Нови чувства

 

Така се проявява

Изкривен през стъклените нощи свят

И в който двете прости измерения

Предлагат да си поговорим

 

Аз

 

Аз знам

Движения

Но знам и още

Как въздухът замира

Птиците се вкаменяват

Звуците умират

 

Знам как да се пречупя

За да се харесам

И главата си да обръсна

За да ми е по-лесно

 

Знам  живота

И животът ме разбира

 

Така се раждам

Като на хартия

Пожълтяла от слънцето

Меки евтини листи

И грапава повърхност

 

Разпънат между двете оси

На двайсет и петте си години

Размазан

Без фокус

Измачкан

Седя в креслото си

Пуша джойнт

И говоря неприлично

 

Но

Хората знаят

Кое е истинското

Знаят какво да обичат

Ако не

Някой ще им каже

Ще ги бутне

И те ще отворят книгите

За да се научат да виждат

 

Хората знаят

Когато нямат проблеми

С чували на главите си

До последния момент

 

02.12.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...