3 дек. 2008 г., 08:01

Хората знаят

686 0 1

Хората знаят

Движения

Като вълните в океаните

Изкълвани

До последния момент

 

Така се раждат

Фотографиите

В малки отвор за части от секундата

Където светлината преживява

Нови чувства

 

Така се проявява

Изкривен през стъклените нощи свят

И в който двете прости измерения

Предлагат да си поговорим

 

Аз

 

Аз знам

Движения

Но знам и още

Как въздухът замира

Птиците се вкаменяват

Звуците умират

 

Знам как да се пречупя

За да се харесам

И главата си да обръсна

За да ми е по-лесно

 

Знам  живота

И животът ме разбира

 

Така се раждам

Като на хартия

Пожълтяла от слънцето

Меки евтини листи

И грапава повърхност

 

Разпънат между двете оси

На двайсет и петте си години

Размазан

Без фокус

Измачкан

Седя в креслото си

Пуша джойнт

И говоря неприлично

 

Но

Хората знаят

Кое е истинското

Знаят какво да обичат

Ако не

Някой ще им каже

Ще ги бутне

И те ще отворят книгите

За да се научат да виждат

 

Хората знаят

Когато нямат проблеми

С чували на главите си

До последния момент

 

02.12.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...