edelvais (Анна Попова)
119 1168
17.05.2008 г., 7:24 ч.

Хоризонтът 

  Поезия » Философска
660 0 8
 

Когато за първи път

видях хоризонта,

той бе права черта -

а аз бях дете.

 

Когато осъзнах

хоризонта, той бе

вълниста крива,

а аз вече не бях дете.

 

Когато проумях

хоризонта, той бе

низ от върхове и черти -

а аз бях зряла жена.

 

Когато се уплаших

от хоризонта,

той отдавна

е бил илюзия...

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идейно!
    Поздрави!
  • хоризонта всеки си го носи в сърцето
    и по него се ориентира...
    тежко му на този който го изгуби от поглед!
    чудесен стих,Ани!
  • Страхотна интерпретация...за хоризонта!
  • Много философски стих!
    Браво, Ани!
  • Мъдро!ПОздрави!
  • Мъдър стих!В живота ни трябва винаги да има хоризонти, към които да се стремим! Поздрави, Анна!
  • По-скоро пътят ни към него...Поздрави за стиха!
  • Хоризонтът изглежда близо. Но колкото повече вървим към него,
    толкова повече се отдалечава. И никога не се достига...
    Поздрави за този стих с дълбок смисъл и подтекст!
Предложения
: ??:??