edelvais (Анна Попова) edelvais (Анна Попова)
119
May 17, 2008, 7:24 AM

Хоризонтът

877 0 8
 

Когато за първи път

видях хоризонта,

той бе права черта -

а аз бях дете.

 

Когато осъзнах

хоризонта, той бе

вълниста крива,

а аз вече не бях дете.

 

Когато проумях

хоризонта, той бе

низ от върхове и черти -

а аз бях зряла жена.

 

Когато се уплаших

от хоризонта,

той отдавна

е бил илюзия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0