Хоризонтът трепти

4.02.2015 г., 7:57 ч.

Поезия

693 0 4

Запали ме отново с онези очи,

от които трепти хоризонтът,

а душата ми пръска се в дъжд от лъчи.

И не мога да дишам... Не мога!

Докога и защо? Няма нужда да знаем.

Хоризонтът трепти. Това ми стига.

Знам, че няма да чуя мечти и признания,

(тези твои очи ме... изпиват).

Подчини ме отново на своята воля,

(твърде рядко се случва, повярвай),

ще избягам от теб, но ще искам да моля,

и сама ще се върна обратно.

Запали този свят, ти единствено можеш

да разхвърлиш деня без пощада.

Още глътка ми дай от онази отрова.

Докога? До ръба на душата!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.