Хоризонтът трепти
Запали ме отново с онези очи,
от които трепти хоризонтът,
а душата ми пръска се в дъжд от лъчи.
И не мога да дишам... Не мога!
Докога и защо? Няма нужда да знаем.
Хоризонтът трепти. Това ми стига.
Знам, че няма да чуя мечти и признания,
(тези твои очи ме... изпиват).
Подчини ме отново на своята воля,
(твърде рядко се случва, повярвай),
ще избягам от теб, но ще искам да моля,
и сама ще се върна обратно.
Запали този свят, ти единствено можеш
да разхвърлиш деня без пощада.
Още глътка ми дай от онази отрова.
Докога? До ръба на душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
