Хоризонтът трепти
Запали ме отново с онези очи,
от които трепти хоризонтът,
а душата ми пръска се в дъжд от лъчи.
И не мога да дишам... Не мога!
Докога и защо? Няма нужда да знаем.
Хоризонтът трепти. Това ми стига.
Знам, че няма да чуя мечти и признания,
(тези твои очи ме... изпиват).
Подчини ме отново на своята воля,
(твърде рядко се случва, повярвай),
ще избягам от теб, но ще искам да моля,
и сама ще се върна обратно.
Запали този свят, ти единствено можеш
да разхвърлиш деня без пощада.
Още глътка ми дай от онази отрова.
Докога? До ръба на душата!
© Яна Вълчева All rights reserved.
