Хоро
Хоро
(на татко)
Гледам снимката ни избеляла
и отново се завръщам там
вкъщи под асмата натежала с грозде
и миришещо на храм!
Гледам и сърцето ми тупти
в ритъма обичан - раз-два-трии!
Хорото водиш ти, а аз те следвам.
Щастливи сме - по всичко ни личи!
Отдавна беше…
Година след година асмата оголя.
Така ме завъртя живота,
че не зная как откъсна ме от теб хорото,
а ти... завинаги замина!
Когато ми е трудно и горчиво
и сърцето ми в аритмия тупти,
затварям очи -
асми се разлистват…
а пред мен на хорото си ти…
и пак ме повеждаш и казваш: “В ритъм си вече - хайде върви!”
Извива се и вие се хорото
Сега го водя аз, следват ме децата.
И пак във ритъма на раз-два-трии
туптят сърцата!
И няма да замре след мен хорото, зная!
Нали на него е и внучката ми Рая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
