Хоро
Хоро
(на татко)
Гледам снимката ни избеляла
и отново се завръщам там
вкъщи под асмата натежала с грозде
и миришещо на храм!
Гледам и сърцето ми тупти
в ритъма обичан - раз-два-трии!
Хорото водиш ти, а аз те следвам.
Щастливи сме - по всичко ни личи!
Отдавна беше…
Година след година асмата оголя.
Така ме завъртя живота,
че не зная как откъсна ме от теб хорото,
а ти... завинаги замина!
Когато ми е трудно и горчиво
и сърцето ми в аритмия тупти,
затварям очи -
асми се разлистват…
а пред мен на хорото си ти…
и пак ме повеждаш и казваш: “В ритъм си вече - хайде върви!”
Извива се и вие се хорото
Сега го водя аз, следват ме децата.
И пак във ритъма на раз-два-трии
туптят сърцата!
И няма да замре след мен хорото, зная!
Нали на него е и внучката ми Рая!
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти от сърце, че ме посети и за хубавия коментар, Митко!
-
Кръговратът на живота и естествената дъщерна обич в паметта. Усещането за загуба, но и за наследството в душевността.
-
Младене, Т.Т., Гени, Скити и Деа! Благодаря ви, че ме посетихте и оставихте хубавите си коментари, които означават толкова много за мен! Благодаря ви приятели!
-
С Гени - кръговрат...въпреки болката.
Хубав стих. -
Навя ми спомени... толкова спомени...
Едно прекрасно посвещение, свиващо сърцето!
Поздрав, Ани, за тази творба- изповед!💖 -
Кръговратът като хоро, хареса ми как си го описала.
-
Хубав стих!
-
Сантиментална и затрогваща изповед, посветена на бащата.
Харесах, Ангелина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
