Хорото
Хорото
Очите ти бяха стрели от колчана
на едно дете чудо.
Не знаех стъпките, но се хванах.
Помниш ли го хорото,
първото?
(Минаха много години).
Шеметно като младо вино,
шарено като момина кърпа.
Вие се, вие, до незабрава -
с политнали бели ръкави,
закичено с китка надежда.
Тегли ме, връща ме времето:
... Хризантемите
дъхаво се привеждат -
чакат някой да ги откъсне.
Хорото сключва троен пръстен.
Между земята и небето
се люшва слънчева камбана.
Ръцете ни са сплетени лиани.
Не! Няма да се пуснем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Стоянова Всички права запазени
