eres (Роза Стоянова)
35 197
15.02.2013 г., 10:21 ч.  

Хорото 

  Поезия » Любовна
703 0 3

Хорото

 

Очите ти бяха стрели от колчана

на едно дете чудо.

Не знаех стъпките, но се хванах.

Помниш ли го хорото,

първото?

(Минаха много години).

Шеметно като младо вино,

шарено като момина кърпа.

Вие се, вие, до незабрава -

с политнали бели ръкави,

закичено с китка надежда.

Тегли ме, връща ме времето:

... Хризантемите

дъхаво се привеждат -

чакат някой да ги откъсне.

Хорото сключва троен пръстен.

Между земята и небето

се люшва слънчева камбана.

Ръцете ни са сплетени лиани.

Не! Няма да се пуснем!

© Роза Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ради, Жанет- хубави са думите ви!Думи на хора със щедра душевност!А това в днешно време е такъв дефицит!...Затова ми е хубаво и ви прегръщам!
  • Тук малко сякаш си поразчупила стилът си
    Красива носталгия и категоричен обичен финал!
    Много е хубаво!
  • Замисълът е страхотен! Поздрав!!!
Предложения
: ??:??