Мрачно небе, пусто сърце.

Стон подир стон се понасят в нощта.

Кръвожаден вампир броди по света.

Студено сърце, жестоко сърце.

Хората слепи живеят в лепкав мрак;

на зъбат господар кръвта си отдават пак.

Отчаяни в своето робство се лутат безспир,

но никой не смее да се опълчи на Господаря вампир.

Сал един отказа да наведе покорно глава

и храбро посрещна - очи във очи - смъртта.

Сега желязна верига скелетът му държи -

за назидание на милионите овчи души.

Но викът на храбреца още в умовете кънти:

"Племе заспало, от сън робски се събуди!

Нека всеки от оковите се освободи

и на вампира тиранията кървава се опълчи!"

Е, стадото се уплаши от тази нечувана смелост

и бързо предаде храбреца.

А вампирът, побеснял от тая дързост,

зверски прекъсна му живеца.