juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
15.06.2008 г., 13:28 ч.

Храм 

  Поезия
672 0 13
Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга,
огньовете, които ги допълваха,
изгубиха се някъде в прахта
на хиляди молитви недовършени.
Вратата се затвори, тъмнина,
погълна жадно в себе си душата ми,
и пътя после скри към светостта.
А храмът беше в мен. И ме очакваше.




© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??