juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
15 июн. 2008 г., 13:28

Храм 

  Поэзия
727 0 13
Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга,
огньовете, които ги допълваха,
изгубиха се някъде в прахта
на хиляди молитви недовършени.
Вратата се затвори, тъмнина,
погълна жадно в себе си душата ми,
и пътя после скри към светостта.
А храмът беше в мен. И ме очакваше.




© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??