juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
Jun 15, 2008, 1:28 PM

Храм 

  Poetry
709 0 13
Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга,
огньовете, които ги допълваха,
изгубиха се някъде в прахта
на хиляди молитви недовършени.
Вратата се затвори, тъмнина,
погълна жадно в себе си душата ми,
и пътя после скри към светостта.
А храмът беше в мен. И ме очакваше.




© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??