Храната на Смъртта
Ти нямаш право да ме ядеш,
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее.
Той ме иска.
Но ти нямаш право дори
Да ме поглеждаш с тези
Пълни очи, пълни с любов,
Да протягаш ръце към нищото,
Сякаш искаш да се вкопчиш в мен.
Нима ме искаш?
Но аз не съм твоята храна.
Тя ме получава.
Тя ме реже на малки парченца.
Тя ме поглъща.
Но ти може само да ме гледаш,
Отдалеч да ме гледаш,
През тази невидима витрина…
Аз не съм твоята храна.
Аз имам предназначение.
Аз съм Храната на Смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
