darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 329
10.05.2011 г., 11:40 ч.

Хребет 

  Поезия
1215 0 8

Обикнах те и беше безопасно,

понеже бях отвикнала да страдам.

И беше преболяло всяко място.

И беше оцеляла всяка вяра.

 

Обикнах те и нямаше потребност

и ти да ме обичаш във замяна.

Когато се оглеждаше във мене,

тежеше ли да видиш, че те няма?

 

Тежеше ли да видиш нещо друго,

когато се оглеждаше във бездната?

В душата ти, кристално късче (сл)юда,

прозираше и бялото, и черното.

 

По малко се отвърна от лицето ми.

Но в теб се отпечата всяка истина.

Където да погледнеш, само белези.

Където да потърсиш, само липси.

 

И мина тази мисъл за предателство,

макар и да не беше сребролюбец.

Когато се откажеш от сакатото,

не значи непременно, че го губиш.

 

Е, аз ще оцелея. И без тебе.

Щом в мене, над неоцелелите,

издигне волята високия си хребет.

Но ти ще оцелееш ли със себе си?

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??