Хребет
Обикнах те и беше безопасно,
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност
и ти да ме обичаш във замяна.
Когато се оглеждаше във мене,
тежеше ли да видиш, че те няма?
Тежеше ли да видиш нещо друго,
когато се оглеждаше във бездната?
В душата ти, кристално късче (сл)юда,
прозираше и бялото, и черното.
По малко се отвърна от лицето ми.
Но в теб се отпечата всяка истина.
Където да погледнеш, само белези.
Където да потърсиш, само липси.
И мина тази мисъл за предателство,
макар и да не беше сребролюбец.
Когато се откажеш от сакатото,
не значи непременно, че го губиш.
Е, аз ще оцелея. И без тебе.
Щом в мене, над неоцелелите,
издигне волята високия си хребет.
Но ти ще оцелееш ли със себе си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
