Хребет
Обикнах те и беше безопасно,
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност
и ти да ме обичаш във замяна.
Когато се оглеждаше във мене,
тежеше ли да видиш, че те няма?
Тежеше ли да видиш нещо друго,
когато се оглеждаше във бездната?
В душата ти, кристално късче (сл)юда,
прозираше и бялото, и черното.
По малко се отвърна от лицето ми.
Но в теб се отпечата всяка истина.
Където да погледнеш, само белези.
Където да потърсиш, само липси.
И мина тази мисъл за предателство,
макар и да не беше сребролюбец.
Когато се откажеш от сакатото,
не значи непременно, че го губиш.
Е, аз ще оцелея. И без тебе.
Щом в мене, над неоцелелите,
издигне волята високия си хребет.
Но ти ще оцелееш ли със себе си?
© Надежда Тодорова All rights reserved.
