Христо и Ловците
Сякъл си с думи,
сякаш в ръцете си...
молив от огън и вяра си свил...
Сякъл си с сабя,
сякаш в душата си
демона паднал бунтовен си крил...
Любил си храбро,
диво, себично,
с ревностна болка мечтите платил...
Шепнал си, истина
яхнал на Вола,
отнесъл душата ти в звездни страни.
Днеска те дъвчат.
Дъвка изкълчена
правят от теб патетични уста на ловци.
Как ли преглъщат
сока от истина,
с който горчиш нощем в овчите им усти?
Вярваш ли, че разбират
с унижената истина
колко далечен от техните вери си ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боромир Всички права запазени
) ... И много Ви благодаря за оценката и коментара! 
