Христо и Ловците

Jun 3, 2010, 3:14 PM

Poetry » Civilian

570 0 2

Сякъл си с думи,
сякаш в ръцете си...
молив от огън и вяра си свил...

Сякъл си с сабя,
сякаш в душата си
демона паднал бунтовен си крил...

Любил си храбро,
диво, себично,
с ревностна болка мечтите платил...

Шепнал си, истина
яхнал на Вола,
отнесъл душата ти в звездни страни.

Днеска те дъвчат.
Дъвка изкълчена
правят от теб патетични уста на ловци.

Как ли преглъщат
сока от истина,
с който горчиш нощем в овчите им усти?

Вярваш ли, че разбират
с унижената истина
колко далечен от техните вери си ти?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

boromir (Боромир)

2010-06-03T21:15:11+03:00

Права сте. Би допълнило внушението за дребността на душите. Макар че аз го написах с главна, за да подчертая, че Ловецът всъщност е еманация на една цяла тенденция на псевдородолюбци и за да разгранича Ловеца и Ловците от ловците (не че одобрявам убийството на животни :) ... И много Ви благодаря за оценката и коментара!
doreto66 (Дора Павлова)

2010-06-03T15:15:03+03:00

добър!

п.п. ловците не заслужават главната буква (в заглавието).