5.11.2013 г., 10:03 ч.

Хризантеми 

  Поезия
855 0 24

 

                                         В очите ми разцъфват хризантеми,

                                         напук на всичките мъгли –

                                         те пишат собствените си поеми,

                                         а мене странно ме боли...

 

                                         Че вече е сезон, от който няма

                                          завръщане... Огнището е цяло

                                          и мястото пред него е за двама,

                                          но някак е самотно, опустяло...

                                         

                                         Че някак здравословно и разделно

                                         нахранили сме своите надежди

                                         и общият ни знаменател е изчезнал,

                                         и всеки в погледа си се оглежда...

 

                                         Виж! Хризантемите за мен са връзка

                                         със онзи, в миналото сбор от двама...

                                         Унил дъждец отвън запръска,

                                         но няма драма, няма драма...

               

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??