Хризантеми
В очите ми разцъфват хризантеми,
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма
завръщане... Огнището е цяло
и мястото пред него е за двама,
но някак е самотно, опустяло...
Че някак здравословно и разделно
нахранили сме своите надежди
и общият ни знаменател е изчезнал,
и всеки в погледа си се оглежда...
Виж! Хризантемите за мен са връзка
със онзи, в миналото сбор от двама...
Унил дъждец отвън запръска,
но няма драма, няма драма...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
